За да бъде кожата на сланината крехка, вкусна и да се
употреби за ядене, трябва да се натрие със сол още докато е топла. Сланината се
отделя от трупа на закланото животно на другия ден след заколването, когато
месото е изстинало и се е стегнало. Най-вкусна и най-крехка е сланината от
гърба на животното. Сланината се нарязва на правилни четвъртити парчета с
ширина 10-15 см и дължина 20-30 см. Когато е с кожа, тя трябва да има дебелина
5 см, а без кожа – 1,5 см. По повърхността си не трябва да има мускулни слоеве.
Осоляването става със. суха сол, като всяко парче се натрива
добре от всички страни и се нареждан чист дървен съд – каче или сандъче, на
дъното на който най-напред се насипва пласт от 3 мм сол. Сланината се нарежда с
кожата надолу, като между отделните парчета не се оставят празни места, за да
не се затвори между тях въздух, който причинява гранясване. Големите празнини
се попълват с изрезки от сланина, а малките се насипват със сол. Количеството
на солта обикновено не се определя, защото сланината не се пресолява, поради
малкото и съдържание на вода. Сланината поема толкова сол, колкото е необходимо
за нормалното и осоляване. Ето защо всеки ред се засипва изобилно със сол.
Количеството на солта обаче не бива да бъде по-малко от 1 кг за 10 кг сланина.
Отгоре сланината се притиска с дъсчица и тежест и се покрива с капак. Така
сланината престоява 20 дни, за което време тя добре се осолява и е готова за
консумация.
За да се увеличи нейната трайност, през пролетта, когато
времето се затопли, сланината се измива със студена вода и се нарежда отново в
съда, като се залива със саламура (400 г сол на 1 л вода). Сланината се
притиска с дървена решетка, която трябва да потъне на 3—4 см под нивото на
саламурата.
Осолената сланина има трайност 6 месеца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар