четвъртък, 23 април 2015 г.

Говежда и телешка разфасовка



Filet Mignon


Filet Mignon
Известен още като : Tenderloin Steak
Описание: Най финните и с най добра текстура стекове. Не е най-ароматния стек .Трябва да се транжира с дебелина (4-5см). Много малко мазнини, така че е по-добър вариант за тези, които следят за теглото си, или за приема на мазнини.

Strip Steak

Strip Steak
Известен още като :
Kansas City Steak, New York Strip, Strip  Steak, Shell Steak
Описание: Известен като краля на стековете нашия говежди Ню Йорк стек се отличава със силен аромат и крехкост, което печели сърцата на истинските ценители на говеждото..

T-bone Steak

Бифтек
Описание: Ако не можете да решите кое да изберете между бон филето и контра флето , защо да не получите и двете? Т-бон стекът е говежди стек който се характеризира с наличието на "Т" образна кост по средата, разделяща бон филето и контра филето. Така получавате двете най-вкусни меса в една порция.

Porterhouse Steak

Бирария
Описание: Голямата версия на Т-бон стейка.

RIBEYE Steak

RIBEYE Steak
Известен още като : Delmonico steak, Scotch fillet, Entrecôte
Описание: За избор на перфектния стек се взима месото между шестото и дванадесетото ребро на животното.Смята се за най добрия и ароматен стейк.

Tomahawk Steak

Tomahawk-пържола
Известен още като : Tomahawk Chop, Bone-In Ribeye, Cote du Boeuf (pronounced COAT duh BERF)
Описание: Стека Томахоук е Рибай стейк с цяла ребрена кост Тази дълга кост е изчистена идеално от месо и мазнини,използва се за дръжка на стейка и е кръстена на индианската бойна брадва томахоук. Стейка Томахук има средно тегло около 1 кг.

Cowboy Steak

Cowboy Steak
Известен още като : Малък Томахоук 
Описание: Вариация на Томахоук стейк ,характеризира се с това ,че е по малък от стандартния Томахоук.Тежи около 0,5кг.

Flat Iron

Flat Iron Steak
Известен още като : Book Steak. Butler Steak, Lifter Steak, Petite Steak, Top Blade Steak
Описание: Мраморна структура, нежна и сочна. 

Prime Rib

Prime Rib
Also known as: Standing Rib Roast. Ribeye Roast
Description: Класически Ростбиф направена от контра филе и ребрена част, обикновено печено с  костта. Богат аромат, сочно, нежно, с щедри мраморни жилки.

Телешка кайма

Телешка кайма
Известен още като : Мляно месо, Hamburger

 В линка по доло ще видите схема на говеждата разфасовка.
https://bgcattle.files.wordpress.com/2010/11/beefcutsbg1.pdf

Използвани са материали от: https://bgcattle.wordpress.com/

Телешко или Говеждо ? И имат ли те почва у нас ?

Тази статия е породена от въпроса на много готвачи и любители барбекюристи а именно:Защо телешкото ми не се получава добре ? Всъщност дали изобщо е телешко ?Дали не е говеждо? И отговорите прясно е вчера или днес заколено и все пак ефекта не е този който искаме.В тази тема ще дадем малко повече информация що е то месодайно говедо,каква е разликата между месодайните породи и млекодайните.Как да направим перфектния стек.Запознавайки се с теорията ще си отговорите на много въпроси.

 Това е една от основните теми в месодайното говедовъдство – кога животното е “готово” да се качи на камиона към кланицата?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. По-долу ще ви разкажа възможните варианти и къде какво се прави по въпроса. По принцип в по-развитите в месодайното направление държави си има точно определени критерии за килограми и качество на говедата, но за нашите условия решението засега е по-скоро индивидуално за говедовъдите.
Първо – има три вида месо от говеда, според възрастта и отглеждането на животните, от които е добито.
  • бейби бийф (млечно телешко, от сукалчета) месо. Това всъщност е единственото месо, което може да се нарече “телешко”. Добива се от отбити телета на възраст до десет месеца. Важна особеност е, че това се отнася за месодайни телета, коитопоне 6-7 месеца са бозаели мляко от майките си! За телета от млечни породи, отбити до четириседмична възраст, квалификацията за “телешко” се отнася до шестия месец на възрастта им. Това месо се отличава със светлия си цвят (подобно на младото агнешко), нежните си ципи и крехкостта си. Вкусът му не се отличава особено, няма собствен почерк. Използва се рядко.
  • младо говеждо – масовият вид говеждо месо по щандовете в магазините на запад от България. Това е класичекия “бийф”, който по странна причина се нарича тук “телешко”. Добива се от говеда на възраст между 10 и 24 месеца. Има отличителни вкусови характеристики и носи “следа” от вида храна, с която е угоявано (само трева или и зърно). Няма особена разлика между месото от мъжки, женски и кастрирани животни. Крехко е в зависимост от породата. Начините на приготвяне зависят от областта на тялото, от която е месото, но по принцип “стек” (пържола на скара или тиган) се прави само от младо говеждо. За разфасовките и готвенето ще пишем някой друг път.
  • старо говеждо – добито от старите крави и бици от млечно и месодайно направление. Става единствено за колбаси и кайма. Има добри вкусови качества, но е жилаво като подметка. В България успешно се продава и като “телешко”.
Темата на тази статия (пък и на всички, в които говоря за месо) е за достигане на възраст или тегло за младото говеждо месо. За съжаление ако употребявам само това понятие, у хората представата е за петгодишни крави, затова със стиснати зъби (и пръсти на клавитурата) ще го наричам “телешко месо”.
Първо да си изясним причините за финиширането на говедата (това понятие обхваща много процеси, но е и заместител на “пращане на кланица”). Защо например не държим говедата на угояване до тригодишна възраст? Защо не ги финишираме още на десет месеца?
Нека се запознаем с процесите на растежа на едно младо говедо. Скоро след отбиването му то навлиза в “телешки пубертет” и започва период на интензивен растеж на скелета и мускулите. При говедата, за разлика от хората, почти няма “детство” между бебешката възраст (бозаенето) и пубертета. Към края на пубертета темповете на растеж на говедата намаляват драстично и те по-лесно натрупват тлъстини, вместо мускулна маса. Не ме разбирайте погрешно, животните (особено биците) не спират да растат до петгодишна възраст, просто прираста им пада и ефективността по оползотворяване на фуражите става доста по-ниска. От друга страна, пращането на говедото в кланица преди да е свършил периода на максимален прираст е чиста загуба на потенциал. Това е първата и основна причина за „финиширането” на говедата – икономическата целесъобразност,използването на максималния генетичен потенциал на говедото да трупа килограми месо от единица приет фураж. По тази причина говедата често се финишират на определена възраст, независимо от теглото им. За повечето месодайни породи пределната възраст на максимален прираст е около 18-20 месеца.
Втората причина е вкусова – както вече споменах, с възрастта крехкостта на месото спада и дори да ни се иска да спечелим още някой и друг килограм прираст, качеството на месото след достигане на полова зрелост започва драстично да спада. Това се отнася с още по-голяма степен за мъжките некастрирани говеда, защото те започват да придобиват характерен „бичи” вкус и мирис (подобно на всички други мъжки преживни животни). От друга страна, с възрастта специфичния вкус на младо говеждо месо се развива по-добре, като към десетмесечна възраст той все още изобщо липсва. Така че за максимално развитие на вкусовете на месото, преди да е станало жилаво (или с прекалено развити вкусове), се препоръчва възраст на финиширане между 14 и 18 месеца, като за кастрирани мъжки и за женски телета може да се удължи към 24 месечна възраст.
Третата причина е мраморирането – специфичното отлагане на междумускулни тлъстини. Както описах в предишни статии, някои породи притежават тази „екстра” – отлагане на междумускулни тлъстини, които при готвене чрез стапянето си придават допълнителна крехкост и вкус на месото. Това е и другото значение на „финиширане” в Америка – постигането на мрамориране чрез висококалорична диета. По принцип самото мрамориране е невидимо при живите животни (освен с ултразвук, скъпа технология), затова се приема, че мраморирането е достигнало максимума си, когато говедото е затлъстяло достатъчно много. С което стигаме до следващата причина…
Отлагането на тлъстини изобщо. Особения момент тук е, че мраморирането (и угояването като цяло) са съпроводени и с отлагане на външни тлъстини, които от определен момент нататък стават причина за понижаване качеството на животното и намаляване на неговата цена. Няма нищо ценно в десетки килограми телешка лой, които отиват на боклука (образно казано), добити с цената на скъп фураж. Ето защо по тази причина е важно да се следи визуално степента на затлъстяване на животното и когато вероятната степен надвиши 3 (по EUROP), животното заминава за кланица независимо от килограмите или възрастта си. Най-лесно този показател се следи чрез залояването в основата на опашката на говедото.
а последно място слагам основния в целия свят критерий – изисквания на индустрията, просто защото в България все още не можем да говорим за наличието на такива. По света кланичния процес и последващата обработка на месото са във високотехнологични предприятия и стандартната големина на животните и порциите, които се добиват от тях, са от първостепенно значение. Ето защо в повечето страни се приема точно тегло на говедата, които се подават към кланицата, като вариацията е в порядъка на 50кг. За повечето кланици в САЩ това тегло е 650кг (отбележете, че там говедата се угояват много интензивно между 9 и 12-14 месечна възраст).
Използвани материали от : https://bgcattle.wordpress.com/

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

ВайсВурст (Weißwurst)



Вурстчетата за Германия са същото като пицата и спагетите в Италия, плескавицата в Сърбия и сладко-киселите вкусотии в Китай: без тях не може! Популярните колбаси толкова са навлезли в немската култура, че немците дори си имат обида на вурст (armes Würstchen, „горкото вурстче“ – значи нещо като „загубеняк“), имат глагол за „шматкам се“ с вурст (herumwursteln, „развурствам се“) и дори наричат на жаргон „турбо гъзарските“ VIP-неща с „Extrawurst„.
С това бързо ръководство ще се опитаме да ви ориентираме за най-популярните видове германски наденички и колбаси, за да направите лесно правилния избор следващия път, когато застанете пред някое от милионите немски вурст-павилиончета и поръчате. Ето ги и тях:Bratwurst (наричана още Rostbratwurst) произлиза от думата Brät, която означава нарязано на ситно месо. Представлява наденица, получена от фино смляно свинско и говеждо месо и обикновено се пече на скара и се поднася със сладка немска горчица и парче хляб. Леко твърда, с малки нарези и солидно количество кетчуп с къри наденичката се превръща в Currywurst. Това е най-популярният вид по немските будки за сандвичи.
Thüringer Rostbratwurst – братвурстът по тюрингски е подправен с риган, кимион и чесън. Има естествена обвивка от свински черва. Най-популярният начин на приготвяне също е на скара.
Nürnberger Rostbratwurst – в Нюрнберг братвурстчетата ги правят с размера на сръбски кебапчета (големи колкото пръст на ръката). Ароматизирани са с риган и обикновено се сервират на шестици, с гарнитура кисело зеле и картофи със сметана и хрян.
Blutwurst, или кървава наденица, логично леко се доближава до нашата кървавица, както и до английския „черен пудинг“. Прави се с голямо количество свинска или кравешка кръв. В допълнение има и месо, мазнени, хляб и овесени ядки, откъдето идва и разнообразието в този вид вурст. Яде се студена и с хляб.
Bockwurst идва от Франкфурт. Поради тази причина другото ѝ име е Frankfurter. Направена е предимно от телешко месо, с малко примес от свинско, след което е овкусена със сол, черен и червен пипер. В България този вид вурст е известен под името „биренка“. Биренките се варят и се консумират, естествено с бира! Горчицата също си пасва страхотно с този вид вурстчета.
Knackwurst (или Knockwurst) е къс и дебел кренвирш, но се прави изцяло от говеждо и се ароматизира с чесън. Често се предлага и в опушен вариант. Сервира се с кисело зеле и картофена салата.
Landjäger е суровосушен луканков колбас, направен от говеждо, свинско, свинска мас, захар и подправки. Най-близкото до България по моите скромни познания сравнение е колбасът „амбарица“. Оригиналният Landjäger не изисква съхранение в хладилник и може да се яде както студен, така и варен.
Leberwurst се прави от свинско месо, свински дреболии и най-вече свински черен дроб, допълнени с различни ароматни подправки. Всичко това се смила добре и се пълни в свинско черво. Вари се и се консумира чрез мазане, подобно на пастет. Не е за всеки. Има и свинско-телешки вариант (Kalbsleberwurst).
Gelbwurst означава „жълта наденица“ и идва от Бавария. Името ѝ идва от цвета на външната обвивка и бледия пълнеж, в който липсват каквито и да било консерванти. Наденицата е леко подправена с лимон, индийско орехче, джинджифил и кардамон. Съдържанието варира: свинско месо, бекон, телешко, пилешко.
Weiβwurst (бяла наденица) е традиционна за Южна Германия. Прави се от телешко месо и бекон, овкусени с магданоз, лук, лимон и кардамон. Този колбас се вари и яде без обвивка и върви чудесно със сладка горчица, бира и типичните немски гевречета (brezel). Вайсвурстът също не съдържа консерванти и обикновено се яде на закуска.
Bregenwurst (или Brägenwurst) е суров, леко пушен колбас, направени от крехко свинско, лук, сол и черен пипер. Макар че е специалитет в Долна Саксония, силно напомня за нашата домашна наденица. Обикновено се яде с гарнитура от варено зеле.
Sülzwurst (или Sülzеwurst) е колбас, който силно напомня замразена пача: деликатесно месо, желатинирано свинско или говеждо, с добро количество черен дроб, език и сърце. Вариантите са много, като при добавяне на кръв този вид колбас преминава във вече описания Blutwurst.
Естествено, има още десетки, а може би и стотици видове вурстчета, но вярвам, че вече имате ориентир. В крайна сметка, Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei (Всяко нещо си има край, само вурстчетата имат по два!
Информация от :
http://www.peter.and.bilyana.net/tag/vurstove/


Сега моята рецепта за ВайсВурст
Продукти:
Говеждо (не мазно)месо 1 килограм
Свинско от бут 1 килограм.
Лук една малка глава.
Джинджифил 0,30 грама.
Лимонова кора (настъргана)
Магданоз (ситно нарязан)
Сол по 0,18 грама на 1 килограм месо.
Индийско орехче .
Черен пипер млян.
Белтъка от едно яйце.
Свински тънки черва.
Приготовление:
Смиламе месото на месомелачка с размер на ситото 2мм,
омесваме добре с смлените подправки и поставяме в кутер.Смиламе на финна маса(прат) 
като докато кутираме добавяме белтъка и ледено студена вода не повече от 10% от масата на месото.Целта е да не се затопли прата и да се получи финно смляна маса.

Пълним червата като гледаме да не са прекалено натъпкани,след като напълним пресукваме и връзваме с кухненски конец като оформяме вурстове с размер 10 сантиметра.


Варим на температура между 70-80 градуса по целзий за 30 минути.





Единия вариант е да се сервират топли с част от бульона в който са врели,другия вариант да ги запечем на скара или грил тиган и да сервираме със сладка горчица и бретцели.




Разликата с полската бяла наденица 
http://grillsmoker.blogspot.com/2015/02/kiebasa-biaa.html
е ,че тук пълнежната маса е много финна и подправките са различни.
Препоръчвам да се комбинират с хубава бира (дори да не е немска ) 
Guten Appetit !!!

вторник, 10 февруари 2015 г.

Полски бял колбас (Kiełbasa biała)

Полския бял колбас е един от най традиционните за страната,но това съвсем не значи ,че не се среща в други държави.Много наподобява на Вайсвурста в Германия и Австрия но както казахме тези страни имат много общи колбаси и ястия понеже във времето различни части на Полша са били част от Германската и Австроунгарската империи.Разликите в белия полски колбас и вайсвурста е ,че основната суровина на белия колбас е свинско месо а на вайсвурста е говеждо месо.Подправките за белия полски колбас са чесън,майорана,черен пипер,сол а структурата на колбаса е средно раздробяване,докато на вайсвурста подправките са лук,магданоз,лимон,сол и черен пипер и структурата на раздробяване е финна маса.
Полския бял колбас се консумира след допълнително готвене и е част от много традиционни полски ястия.Традиционно се консумира на великден  като се комбинира с хрян или като съставка на традиционната супа Журек.  Вайсвурста се консумира традиционно със сладка горчица и бретцели.


Продукти:

Свинска плешка 1,5 килограма.
Свински врат 1,5 килограма.
Прясно смлян черен пипер 6 грама.
Майорана 8 грама.
Чесън 4-5 скилидки.
Сол 22 грама на 1 килограм.
Свински тънки черва.
Студена вода 1 чаша.
Дафинов лист 2 броя.


Месото се смила на средна решетка,добавят се подправките без дафиновия лист и скълцания във хаванче чесън,както и студената вода.Омесваме много добре до получаване на хомогенна маса,оставяме за 12 часа да се овкуси добре.


 Поставяме свинските черва в хладка вода за по лесна работа и пълним със пълначна машина или със месомелачката и фунийка.
 Пресукваме отделните наденички на парчета около 100 грама като завързваме със кухненски конец между отделните наденички.
 Варим при температура от 72-76 градуса за 30 минути като в бульона слагаме дафиновия лист,зърна черен пипер и щипка сол.
 След като ги сварим вадим от тенджерата и охлаждаме.

Хапваме директно или запечени на грила,със горчица или със хрян важно е да има греяно вино или хубава бира.
Smacznego !!!

неделя, 8 февруари 2015 г.

Пушен полски колбас.(Kiełbasa wędzona)

Продукти: 1 кг свинско месо от плешката, 1 кг говеждо месо без тлъстини от предната половина, 200 г сланина от гърба или гърдите, 60 г сол, 1 г селитра, 5 г смлян черен пипер, 4 г захар.
Месото се нарязва па парчета по 100 г, натрива се със солта и се поставя за 5 денонощия в съд в хладно помещение при температура 2- 3°С да се осоли и узрее. След топа се смила два пъти с месомелачка и се разстила върху маса на тънък пласт. Върху него се разстила нарязаната па дребни кубчета сланина, прибавят се подправките и сместа добре се измесва. После се поставя в съд в хладно помещение за 1 денонощие да се ароматизира.
С така приготвената смес се пълнят свински черна, които се превързват от двете страни със здрав канап и се сушат 7-8 дни в хладно и проветриво помещение. След топа саламът се пуши 4 денонощия при температура 20-25 °С и отново се окачва за узряване в продължение на 20 дни.


                                Комбинирайте с хубаво червено вино,препоръчвам Каберне.

                                                                           Smacznego !

Свинско пушено роле.

За  приготвянето на свинското роле избрах парчета месо от корема които имат достатъчно месо ,но и пластове с мазнина и кожа.Осолих месото по сухия метод като на дъното на тавичка поставям равномерен слой морска сол после ред месна заготовка,чеснова паста,млян черен пипер,праз и завършваме пак със морска сол.
След 48 часа изчиствам солта от месото,което се е стегнало и е придобило приятен аромат от чесъна и подправките.навивам го на роле като в средата поставям парче праз и стягам здраво със кухненски конец.
Пуши се на 50-60 градуса няколко часа,или до придобиване на приятен лимоново кафеникав цвят.
След като се свали от пушилнята се слага във вода с температура 75-80 градуса за 30 мин да се попари и да стане с мека и крехка кожа.Окачва се да се отцеди и след един ден е готово за консумация.

Идеално мезе е за червено вино,в студените дни.
Добър апетит !!!

Солена сланина

За да бъде кожата на сланината крехка, вкусна и да се употреби за ядене, трябва да се натрие със сол още докато е топла. Сланината се отделя от трупа на закланото животно на другия ден след заколването, когато месото е изстинало и се е стегнало. Най-вкусна и най-крехка е сланината от гърба на животното. Сланината се нарязва на правилни четвъртити парчета с ширина 10-15 см и дължина 20-30 см. Когато е с кожа, тя трябва да има дебелина 5 см, а без кожа – 1,5 см. По повърхността си не трябва да има мускулни слоеве.
Осоляването става със. суха сол, като всяко парче се натрива добре от всички страни и се нареждан чист дървен съд – каче или сандъче, на дъното на който най-напред се насипва пласт от 3 мм сол. Сланината се нарежда с кожата надолу, като между отделните парчета не се оставят празни места, за да не се затвори между тях въздух, който причинява гранясване. Големите празнини се попълват с изрезки от сланина, а малките се насипват със сол. Количеството на солта обикновено не се определя, защото сланината не се пресолява, поради малкото и съдържание на вода. Сланината поема толкова сол, колкото е необходимо за нормалното и осоляване. Ето защо всеки ред се засипва изобилно със сол. Количеството на солта обаче не бива да бъде по-малко от 1 кг за 10 кг сланина. Отгоре сланината се притиска с дъсчица и тежест и се покрива с капак. Така сланината престоява 20 дни, за което време тя добре се осолява и е готова за консумация.
За да се увеличи нейната трайност, през пролетта, когато времето се затопли, сланината се измива със студена вода и се нарежда отново в съда, като се залива със саламура (400 г сол на 1 л вода). Сланината се притиска с дървена решетка, която трябва да потъне на 3—4 см под нивото на саламурата.

Осолената сланина има трайност 6 месеца.